по мотиви от народния фолклор

   - Ей, момиче, яла да си купиш яйца, а? - извика Ганчо Мангалчето.
   Той беше родом от едно малко село и от скоро гледаше кокошки. Нямаше какво да прави с толкова яйца и започна да ходи на женския пазар в близкия град всеки петък. Усмихнат и разговорлив, той бързо намери редовни клиентки, които се събираха да го чакат още преди да е пристигнал.
   Този петък търговията вървеше добре и му бяха останали само десет яйца. Ганчо можеше да си тръгва, но му беше приятно да се разговаря с госпожите и госпожиците. Момичето, след което подвикна му се стори различно от обичайните посетителки на този пазар. Беше високо и изпито с черна, дълга до земята рокля. То сякаш не ходеше, а се плъзгаше между сергиите. Ганчо изобщо не очакваше отговор, когато момичето се обърна рязко. Големи, черни очи се впиха в Мангалчето.
   - Дай да ти видя стоката! - гласът беше равен и властен.
   Малка, мраморно-бяла ръка се протегна към яйцата. Ганчо изтръпна, но не каза нищо. Върховете на пръстите й обиколиха всички яйца и нежно извадиха едно от тях.
   - Туй яйце е... - плахо промълви Ганчо.
   - От черна кокошка - прекъсна го момичето. - Има два жълтъка. Колко искаш за него?
   - А, нищо, нищо. Дар... ако може...
   - Не взимам нищо даром.
   Момичето подхвърли малка кърпичка, вързана на няколко възела и бързо се сля с тълпата.
   Ганчо постоя на място, като омагьосан и сложи кърпичката в джоба си. Събра останалите девет яйца, даде ги на сакатата просякиня и забърза към автобуса. Едва седнал, той заспа и му се присъни странен сън.
  * * *
   Момичето, което избра яйцето влезе в голяма сива къща. Коридорът беше дълъг, тесен и слабо осветен. Голям, черен котарак изви гръбнак и се отърка в краката на стопанката си. Тя го побутна леко и отвори вратата на една стая. Точно срещу вратата имаше тоалетна масичка с огледало. Момичето застана пред нея, положи внимателно яйцето в малка кошница отстрани и отвори едно от чекмеджетата на тоалетката. Странницата извади от там парче нечепкана вълна. Уви яйцето в нея, сложи го под мишницата и занарежда с притворени очи:
   - Расни ми расни, мамниче*, в черупка здрава. Четиредесет дена под мишка ще те нося. До ще време и ще се излюпиш. С крила силни, могъщи, две главици и две телца на гръб слепени. Бързо ще раснеш-пораснеш и вкъщи ще донасяш що съм ти заръчала.
   Постепенно гласът премина в шепот и Ганчо не можа да чуе края на злокобните думи.
---------------------------------------------------------------------------------------
*мамник - син на змей, излюпен от яйце на черна кокошка,
                    което е мътено 40 дена под мишницата на магьосница
  * * *
   Някой разтърси спящото момче за рамото.
   - Събуди се, Мангалче, пристигнахме - беше шофьорът.
   Ганчо слезе от автобуса и веднага изхвърли кърпата, дадена му от момичето. След този сън не искаше и да си помисли какво можеше да има във възлите.
   Когато се прибра, първата му работа беше да заколи черната кокошка и да покани комшиите на вечеря. Стана му леко и спа спокойно, без да сънува нищо повече.
  * * *
   Дните на Ганчо тръгнаха по старому. Грижеше се за кокошките, в петък ходеше на пазара, а вечер се отбиваше в кръчмата да поговори със съселяните си.
   Една вечер, когато влезе да пийне една ракия, видя лицата на мъжете посърнали.
   - Добра вечер! - поздрави той.
   - Хич не е добра, момче. Ти от пазаря ли идеш? - попита Стамен-кръчмарят.
   - От пазаря, я. Ей, малко ора днеска бре. Що е станало, че викаш, че не била добра вечерта?
   - Неска с комшиите тръгнаме на лозе. Нал' знайш - кой каквот' си има, туй гледа. Стигнахме там и що да видим - ни зрънце от грозде, ни пръчка от лоза. Всичко черно-почернело.
   - Я па ти - прекръсти се Ганчо.
   - Не е всичко туй. Разотидохме се и срещаме чобаните. Вият онез ми ти мъже - асъл женоря. Бре, викаме, що ли е чудо станало? А те... Страшна хала се била спуснала и пред очите им по две по две - най-убавите овци им отнасяла и за още се връщала.
   - Как по две бе, бачо Стамене?
   - Ей тъй, по две - намеси се старият чобанин. - Седемдесе лета изпълних по Благовец, ма таквоз чудо не съм виждал. Гаче пиле беше, ма големо. С две глави, две тела, слепени на гърбо им. Четири крака имаше ламята опустела и с тех по две овци вдигаше. А га криле отваряше, слънцето се не видеше.
   Ганчо пребледня. Допи си ракията, плати на Стамен и излезе. Както си вървеше към дома, изви се силен вятър и момчето чу подигравателен смях:
   - Туй яйце... дар... ха-ха-ха!
  * * *
   На сутринта зла мълва обиколи селото. Ганчовата къща и курникът му изгорели, а от него - ни следа.