» Зибрайт
Зибрайт бантам (Sebright Bantam chicken)
Зибрайт бантам е декоративна порода мини кокошки кръстена на своя разработчик сър Джон Сондърс Зибрайт. Създадени са като порода още в началото на 19-ти век около 1810 година, чрез селективна развъдна програма, предназначена за производство на декоративна мини порода кокошки.
Не много дълго след създаването им, те вече са имали и свой собствен специализиран клуб за ентусиасти, и така породата Зибрайт много бързо е получила стандарт и са били допуснати до участия на изложби. Породата се появява и в стандартите за съвършенство на Американската асоциация на развъдчиците на домашни птици, със своето първо издание още през 1874 г. Днес породата е една от десетте най-популярни породи кокошки Бантам, според статистиката на Американската асоциацията на развъдчиците на кокошки Бантам.
Въпреки популярността си, породата Зибрайт трудно се развъжда, и проучванията на някои уникални характеристики на породата се осъществяват предимно научно.
Като малки и предимно декоративни кокошки, те снасят малки бели яйца, и затова не се отглеждат за производството на яйца или месо, а единствено за декоративни цели.
В съответствие с намеренията на своя създател, Зибрайт е декоративен Бантам, и това винаги може да се наблюдава при конкуренцията между птиците показани на изложби. Като истински Бантам всички Зибрайти са много малки на ръст, като мъжките тежат средно 625 грама, а женските 570 грама. Техният къс гръб, пропорционално големи гърди, вирнатата нагоре опашка и сочещите надолу криле се комбинират, за да създадат ъгловата стойка и весел изглед на птиците от тази порода.
Оперението на всички Зибрайт е кантирано около ръбовете на перцата равномерно с черно, на основата на тъмно-жълто злато или белезникаво-сребърен цвят.
Зибрайт имат неоперени крака със сиво-син цвят на кожата. Човките им са с идеално тъмен рогов цвят. Мъжките носят на главата си розовиден гребен, покрит с фини грапави точици, и завършващ в задният си край с малък извит назад рог. Гребена, ушите и мингушите първоначално са били в морав цвят, но днес често са ярко червени. Някои птицевъди смятат, че цвета на перушината има неблагоприятен ефект върху фертилитета на мъжките Зибрайти, и те често използват за разплод петли, които не носят стандартните черти на породата, независимо от тяхната автоматична дисквалификация при участие на изложби.
Характерно е, че Зибрайт са само една от няколкото породи кокошки, при които петлите са с опашки като на кокошките, което означава, че те нямат на опашките си нито едно от дългите сърповидни пера, които са характерни за повечето породи петли, пера които се появяват в опашката, шията и седлото. Благодарение на тази си уникална характеристика на перушината, молекулярни биолози са установили, че Зибрайт Бантам като порода представляват изключителен организъм полезен модел в изследването на половите хормони. Това е така, защото те носят мутация, която причинява тъканни промени на кожата, като конвертира необичайно голямо количество мъжки полови хормони (андрогени) в женски полови хормони (естрогени).
Въпреки, че са декоративна мини порода кокошки, петлите Зибрайт се държат собственически и защитават кокошките, а понякога дори могат да скочат и на своите собственици, така както всички петли могат да направят. И поради техния светлив, неуравновесен характер, може би ще е най-добре да ги отглеждате и държите в малка оградена площ. Въпреки това, Зибрайт често живеят щастливо и сред други породи.
Породата не е особено яйценосна, но от кокошките се очаква да произведат по около 60-80 кремаво-бели яйца всеки сезон.
Развъждането на породата Зибрайт може да се окаже доста трудно, особено за начинаещи. Кокошките рядко са добри майки, и пилетата обикновено имат високи нива на смъртност. Възрастните са издръжливи птици, но са особено податливи на болестта на Марек. Поради генетичните особености на оперението си, мъжките могат да се родят безплодни, което допълнително усложнява разплодния процес.
Темперамента им е приятелски, и са особено активни и социални птици. Общо взето не са известни много случаи мъжките да бъдат агресивни. Като цяло породата, и особено малките пилета, са до известна степен страхливи птици.
Поради малкия си размер и относително големите крила, те са една от малкото кокоши породи, които са запазили добра летателна способност. Поради това, повечето развъдчици отглеждат Зибрайт в клетки, което не е много добре, защото не им позволява да водят свободен начин на живот.
